съсипал

Речник на българския език

1. съсипал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсипал е производна форма на съсипя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсипал — мин. деят. св. прич. м. р.

съсипал е производна форма на съсипя (мин. деят. св. прич. м. р.).