съсипа

Речник на българския език

1. съсипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съсипа е производна форма на съсипя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. съсипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съсипа е производна форма на съсипя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).