съсечели

Речник на българския език

1. съсечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съсечели е производна форма на съсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съсечели е производна форма на съсека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).