съсечало

Речник на българския език

1. съсечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсечало е производна форма на съсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съсечало е производна форма на съсека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).