сърбите

Речник на българския език

1. сърбите — мн. ч. членувано

сърбите е производна форма на сърбин (мн. ч. членувано).

2. сърбите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

сърбите е производна форма на сърбя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).