сърбил съм

Речник на българския език

1. сърбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сърбил съм е производна форма на сърбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сърбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сърбил съм е производна форма на сърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).