сърбил си

Речник на българския език

1. сърбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сърбил си е производна форма на сърбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сърбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сърбил си е производна форма на сърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).