сърбил е

Речник на българския език

1. сърбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сърбил е е производна форма на сърбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сърбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сърбил е е производна форма на сърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).