сърбило си

Речник на българския език

1. сърбило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сърбило си е производна форма на сърбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. сърбило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сърбило си е производна форма на сърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).