сърбили

Речник на българския език

1. сърбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сърбили е производна форма на сърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сърбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сърбили е производна форма на сърбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).