сърбила съм

Речник на българския език

1. сърбила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

сърбила съм е производна форма на сърбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. сърбила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

сърбила съм е производна форма на сърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).