сърбила си

Речник на българския език

1. сърбила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

сърбила си е производна форма на сърбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. сърбила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

сърбила си е производна форма на сърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).