сърбил

Речник на българския език

1. сърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сърбил е производна форма на сърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

сърбил е производна форма на сърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).