сърбели

Речник на българския език

1. сърбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сърбели е производна форма на сърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сърбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сърбели е производна форма на сърбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).