сърбахте

Речник на българския език

1. сърбахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сърбахте е производна форма на сърбам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сърбахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сърбахте е производна форма на сърбам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).