сърбаха

Речник на българския език

1. сърбаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сърбаха е производна форма на сърбам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сърбаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сърбаха е производна форма на сърбам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).