сърбали

Речник на българския език

1. сърбали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сърбали е производна форма на сърбам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сърбали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сърбали е производна форма на сърбам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сърбали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сърбали е производна форма на сърбам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. сърбали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сърбали е производна форма на сърбам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).