сърбал

Речник на българския език

1. сърбал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сърбал е производна форма на сърбам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сърбал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сърбал е производна форма на сърбам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сърбал — мин. деят. св. прич. м. р.

сърбал е производна форма на сърбам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сърбал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сърбал е производна форма на сърбам (мин. деят. несв. прич. м. р.).