сърба

Речник на българския език

1. сърба — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сърба е производна форма на сърбам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сърба — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сърба е производна форма на сърбам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сърба — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сърба е производна форма на сърбам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).