съпътствувал

Речник на българския език

1. съпътствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпътствувал е производна форма на съпътствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпътствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпътствувал е производна форма на съпътствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съпътствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

съпътствувал е производна форма на съпътствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съпътствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съпътствувал е производна форма на съпътствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).