съпътствал си

Речник на българския език

1. съпътствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съпътствал си е производна форма на съпътствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съпътствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съпътствал си е производна форма на съпътствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съпътствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съпътствал си е производна форма на съпътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).