съпътствал е

Речник на българския език

1. съпътствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпътствал е е производна форма на съпътствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпътствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпътствал е е производна форма на съпътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съпътствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпътствал е е производна форма на съпътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).