съпътствало си

Речник на българския език

1. съпътствало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съпътствало си е производна форма на съпътствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съпътствало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съпътствало си е производна форма на съпътствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съпътствало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съпътствало си е производна форма на съпътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).