съпътствало е

Речник на българския език

1. съпътствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпътствало е е производна форма на съпътствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съпътствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпътствало е е производна форма на съпътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съпътствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпътствало е е производна форма на съпътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).