съпътствало

Речник на българския език

1. съпътствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпътствало е производна форма на съпътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съпътствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпътствало е производна форма на съпътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съпътствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съпътствало е производна форма на съпътствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съпътствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съпътствало е производна форма на съпътствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).