съпътствали

Речник на българския език

1. съпътствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съпътствали е производна форма на съпътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съпътствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съпътствали е производна форма на съпътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. съпътствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съпътствали е производна форма на съпътствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. съпътствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съпътствали е производна форма на съпътствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).