съпътствала

Речник на българския език

1. съпътствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съпътствала е производна форма на съпътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съпътствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съпътствала е производна форма на съпътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съпътствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

съпътствала е производна форма на съпътствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. съпътствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съпътствала е производна форма на съпътствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).