съпътствал

Речник на българския език

1. съпътствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпътствал е производна форма на съпътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпътствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпътствал е производна форма на съпътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съпътствал — мин. деят. св. прич. м. р.

съпътствал е производна форма на съпътствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съпътствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съпътствал е производна форма на съпътствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).