съпротивявало

Речник на българския език

1. съпротивявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпротивявало е производна форма на съпротивявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съпротивявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпротивявало е производна форма на съпротивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съпротивявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съпротивявало е производна форма на съпротивявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съпротивявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съпротивявало е производна форма на съпротивявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).