съпротивил си

Речник на българския език

1. съпротивил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съпротивил си е производна форма на съпротивя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съпротивил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съпротивил си е производна форма на съпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).