съпротивила

Речник на българския език

1. съпротивила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съпротивила е производна форма на съпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съпротивила — мин. деят. св. прич. ж. р.

съпротивила е производна форма на съпротивя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).