съпровождало

Речник на българския език

1. съпровождало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпровождало е производна форма на съпровождам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съпровождало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпровождало е производна форма на съпровождам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съпровождало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съпровождало е производна форма на съпровождам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съпровождало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съпровождало е производна форма на съпровождам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).