съпровождал

Речник на българския език

1. съпровождал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпровождал е производна форма на съпровождам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпровождал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпровождал е производна форма на съпровождам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съпровождал — мин. деят. св. прич. м. р.

съпровождал е производна форма на съпровождам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съпровождал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съпровождал е производна форма на съпровождам (мин. деят. несв. прич. м. р.).