съпреживеел

Речник на българския език

1. съпреживеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпреживеел е производна форма на съпреживея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпреживеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съпреживеел е производна форма на съпреживея (мин. деят. несв. прич. м. р.).