съперничил съм

Речник на българския език

1. съперничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съперничил съм е производна форма на съпернича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съперничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съперничил съм е производна форма на съпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).