съперничил си

Речник на българския език

1. съперничил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съперничил си е производна форма на съпернича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съперничил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съперничил си е производна форма на съпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).