съперничил е

Речник на българския език

1. съперничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съперничил е е производна форма на съпернича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съперничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съперничил е е производна форма на съпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).