съперничило си

Речник на българския език

1. съперничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съперничило си е производна форма на съпернича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съперничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съперничило си е производна форма на съпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).