съперничило е

Речник на българския език

1. съперничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съперничило е е производна форма на съпернича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съперничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съперничило е е производна форма на съпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).