съперничило
1.
съперничило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
съперничило
е производна форма
на съпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
съперничило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
съперничило
е производна форма
на съпернича (мин. деят. св. прич. ср. р.).