съперничили

Речник на българския език

1. съперничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съперничили е производна форма на съпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съперничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съперничили е производна форма на съпернича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).