съперничила

Речник на българския език

1. съперничила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съперничила е производна форма на съпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съперничила — мин. деят. св. прич. ж. р.

съперничила е производна форма на съпернича (мин. деят. св. прич. ж. р.).