съперничил
1.
съперничил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
съперничил
е производна форма
на съпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
съперничил —
мин. деят. св. прич. м. р.
съперничил
е производна форма
на съпернича (мин. деят. св. прич. м. р.).