съперничи

Речник на българския език

1. съперничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съперничи е производна форма на съпернича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. съперничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съперничи е производна форма на съпернича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. съперничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съперничи е производна форма на съпернича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. съперничи — повелително наклонение, ед. ч.

съперничи е производна форма на съпернича (повелително наклонение, ед. ч.).