съперничеше

Речник на българския език

1. съперничеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

съперничеше е производна форма на съпернича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. съперничеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

съперничеше е производна форма на съпернича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).