съперничело

Речник на българския език

1. съперничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съперничело е производна форма на съпернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съперничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съперничело е производна форма на съпернича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).