съперничели

Речник на българския език

1. съперничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съперничели е производна форма на съпернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съперничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съперничели е производна форма на съпернича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).