съперничела

Речник на българския език

1. съперничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съперничела е производна форма на съпернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съперничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съперничела е производна форма на съпернича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).