съперничел

Речник на българския език

1. съперничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съперничел е производна форма на съпернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съперничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съперничел е производна форма на съпернича (мин. деят. несв. прич. м. р.).