съосновяло

Речник на българския език

1. съосновяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съосновяло е производна форма на съоснова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съосновяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съосновяло е производна форма на съоснова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).